27 февр. 2025 г., 07:46

Светлина бъди

407 1 1

Светлината няма сянка. Светлина бъди!

Създавай цветовете. По земята ги реди.

Вземи със себе си звездите. Нека да са те.

Огледала ще са ти на лъчите. Светлината ще расте. 

 

И разливай надалече всеки свой копнеж,

дори когато нямаш вече нужда от растеж.

Винаги ще има някой, от светлината заслепен.

Щом за теб очи отвори, ще се почувства прероден.

 

Понякога ще ти е трудно за другите да светиш -

в сърца студени черни дупки щом усетиш.

Те поглъщат всичко. Потъва лесно в забрава.

Нараненото сърце не иска светлина да отразява.

 

Тогава нежно озари луната. Нека да е тя.

Виждаш ли - пътека лунна по водата заблестя.

Светлината пътя ни показва. Дали ще го вървим?

Дадена ни е свободна воля. Трябва само да решим!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослав Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...