Много грешки направих в живота си.
Не казвам – грехове.
Тях правим съзнателно,
водени от желанията си
да берем забранените плодове,
въпреки че е наказателно.
Грешките, казват, ни учели
да добием своята опитност.
Сърцата на шпага набучили,
на душите белези – неканеният гост,
заканително показал с пръста си
пътя ти точен, но пак под въпрос,
че време няма – вселената своя бяг не спира,
не чака да стоиш на едно място,
светлина и мрак душата раздира -
винаги можеш да попаднеш натясно.
Когато повярваш,
че добил си своята опитност,
на децата можеш да я показваш,
се изправяш пред факта изначален и прост,
че не в твоя, в друг свят те живеят
и твоите уроци ненужни немеят.
Но има светлина изконна и вечна,
без която душата е мъртва.
Тя е Любовта - взаимна... човешка...
без която и светът може да се срути...
06 03 2017
© Надежда Борисова Все права защищены