7 mar 2019, 8:46

Светлина изконна и вечна

  Poesía
430 1 0

СВЕТЛИНА ИЗКОННА И ВЕЧНА

 

Много грешки направих в живота си.
Не казвам – грехове.
Тях правим съзнателно,
водени от желанията си
да берем забранените плодове,
въпреки че е наказателно.
Грешките, казват, ни учели
да добием своята опитност.
Сърцата на шпага набучили,
на душите белези – неканеният гост,
заканително показал с пръста си
пътя ти точен, но пак под въпрос,
че време няма – вселената своя бяг не спира,
не чака да стоиш на едно място,
светлина и мрак душата раздира -
винаги можеш да попаднеш натясно.
Когато повярваш,
че добил си своята опитност,
на децата можеш да я показваш,
се изправяш пред факта изначален и прост,
че не в твоя, в друг свят те живеят
и твоите уроци ненужни немеят.
Но има светлина изконна и вечна,
без която душата е мъртва.
Тя е Любовта - взаимна... човешка...
без която и светът може да се срути...

 

06 03 2017

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...