Светлината, която запази деня ни

6 нояб. 2009 г., 20:35

Поэзия » Философская

760 0 4

“Светлината, която запази денят ни”

И дните ми са вече като сън...

не искам той да има край!

Вървя по улиците на града навън,

но не е вече той за мене рай!

А бяха дните ми доскоро черно-сиви,

като облаци надвиснали над мен

и утрото бе идвало през тръните бодливи,

а вечерта заспивах аз отново

в този свят обезверен!

Колко много мисли, колко много страх

и пътища без изход и... потънали в омраза!

Вериги стегнати – в очите само прах,

а никой истината никога не каза.

Сред пясъци, сред клони и скали

се бе запазила последната ни светлина...

далеч от нас тя вечно щеше да гори

и да покаже само пътя с име: „Свобода”!

Не можех да почувствам никога омраза,

но знам, че съществува в много хора без лица,

носещи в душите си мъгливата зараза:

„Знам - страда винаги някой от всичко това!”

В търпение живях примирен не само аз

и покрито с рани е сега и моето лице,

но не това съм искал аз за себе си...

и не за вас,

но в този хаос едва ли някой ще го разбере!

Всеки има светлината,

всеки има радостта,

всеки носи свободата,

всеки чака обичта!

Светлината я има във всеки човек –

тя носеше не само прекрасния ден!

Тя водеше мрака по пътя нелек...

Но запази деня да е светъл за всички...

и малко за мен.

Да, дори и за мен!

2 Януари 2009 год.

veni1212 (Венцислава Иванова)

2009-11-09T20:58:37+02:00

Поздрави и от мен!
kiss-in-the-rain (Кристина)

2009-11-07T14:54:48+02:00

Както каза ти "мислите ми са в твоята глава" Поздравявам те, миличък!
ivanleko91 (Ангел Колев)

2009-11-07T14:24:06+02:00

Хареса ми!!!
Поздрав!
Gabi89 (Ирена Чинтова Спасова)

2009-11-07T11:41:33+02:00

И в хаоса има кой да разбере.