Светлинка в чекмеджето със спомени
Ти ми прати едно окуцяло небе.
Аз ти върнах в замяна усмивка оръфана.
Не съзнавахме колко измислена бе
тази тръпка внезапна и жадно задъхана.
Ти ме гледаше с питащи странни очи.
Аз се криех зад разни клишета изтъркани.
Слава Богу, в поредния стих не личи
колко глупави бяхме и колко объркани.
Всичко беше една невъзможна мечта.
Кратко бягство от марша на скучните делници.
Всеки своите пътища сам начерта
и сега кърпи скъсани понеделници.
Беше флирт мимолетен и сладко-горчив,
светлина в чекмеджето със старите спомени,
да напомня понякога колко си жив
и тъгата от твоите дни да изрони.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Вангелова Все права защищены
