31 янв. 2008 г., 20:14

Светлият път към любовта

986 0 29

Приятели, сърдечни поздрави от една далечна земя!

Благодаря на океана за вдъхновението. :) 

 

 

Шуми водата и брега прегръща,

целува го тъй нежно и напевно,

умерено вълните в отлив връща,

а после пак пристъпва смело.

Излива любовта си на талази,

страхувайки се от забрава,

че неведнъж и обич, и омрази,

са давили във нея много млади...

Изстрадала, тя влива песента си

в една вековна красота...

Не плаче, тихичко ме връща

във спомени за влюбени сърца...

Звездите се усмихват дяволито,

надничат иззад фееричен креп,

примигват плахо и почти сърдито

напомнят ми за нас, за теб...

Така, стаените ми мисли,

политат волно във нощта.

Не те намират. Само търсят

светлия си път към любовта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...