31 янв. 2008 г., 20:14

Светлият път към любовта

979 0 29

Приятели, сърдечни поздрави от една далечна земя!

Благодаря на океана за вдъхновението. :) 

 

 

Шуми водата и брега прегръща,

целува го тъй нежно и напевно,

умерено вълните в отлив връща,

а после пак пристъпва смело.

Излива любовта си на талази,

страхувайки се от забрава,

че неведнъж и обич, и омрази,

са давили във нея много млади...

Изстрадала, тя влива песента си

в една вековна красота...

Не плаче, тихичко ме връща

във спомени за влюбени сърца...

Звездите се усмихват дяволито,

надничат иззад фееричен креп,

примигват плахо и почти сърдито

напомнят ми за нас, за теб...

Така, стаените ми мисли,

политат волно във нощта.

Не те намират. Само търсят

светлия си път към любовта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...