31.01.2008 г., 20:14

Светлият път към любовта

978 0 29

Приятели, сърдечни поздрави от една далечна земя!

Благодаря на океана за вдъхновението. :) 

 

 

Шуми водата и брега прегръща,

целува го тъй нежно и напевно,

умерено вълните в отлив връща,

а после пак пристъпва смело.

Излива любовта си на талази,

страхувайки се от забрава,

че неведнъж и обич, и омрази,

са давили във нея много млади...

Изстрадала, тя влива песента си

в една вековна красота...

Не плаче, тихичко ме връща

във спомени за влюбени сърца...

Звездите се усмихват дяволито,

надничат иззад фееричен креп,

примигват плахо и почти сърдито

напомнят ми за нас, за теб...

Така, стаените ми мисли,

политат волно във нощта.

Не те намират. Само търсят

светлия си път към любовта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...