От образа ти аз създадох святостта,
облякох те в светлината на икона.
Така рисува идолите свои любовта,
с дъх от пламък и пролетни сезони.
Търся те... няма те... светещ мираж си.
Очите ми са жадни... но от жаждата
очите и сълзите ми изсъхнаха. Свещ си...
пламтяща безпътно и болка в душата.
Обич си... запечатала времето необратимо.
Ако беше до мен, щяхме ли да се обичаме?
Или по-истинско е всичко тайно, незримо...
С любов днес имената си светло изричаме... ...