miasoul (Миа Сердарева)
13 70
29 янв. 2015 г., 17:39

Светове 

  Поэзия
1091 0 3

                          „Значи така ни се струва

                            понякога черен светът.”

                                               Валери Петров

 

От тревога светът ми се смалява, смалява,

цял побира се в тая стая с бели стени.

Върху малкото гръбче слушалката шава

и умислен присвива чичо доктор очи.

 

Изведнъж дъщеря ми под слушалката трепва:

- Гъделичкаш ме, чичко -

и избликва смехът ù

и така не на място звучи, че се сепвам -

един слънчев такъв,

един звънкав такъв...

 

А светът ми спаружен, изтънял от тревоги,

в който даже усмивчица да докарам не мога,

парадокса опитва се да осъзнае -

сякаш в друг свят е тя, уж е в същата стая.

 

Гледам, докторът мисли май за същото нещо –

хем е в същата стая, хем при нея е светло?

Хммм...

Сред нашите възрастни светове безнебесни

дъщеря ми разсмя се и доведе небето.

 

© Миа Сердарева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, че прочетохте, момичета!
  • Браво, Миа! Много, много хубаво стихотворение!
  • Насред всичката тревога и притеснение, наистина нелогично звучи този смях, обаче е толкова мило и сладко...
    Разкошно стихотворение, Миа!
    Видях го сякаш с очите си.
    Сега ще си го прочета пак
Предложения
: ??:??