Светове
„Значи така ни се струва
понякога черен светът.”
Валери Петров
От тревога светът ми се смалява, смалява,
цял побира се в тая стая с бели стени.
Върху малкото гръбче слушалката шава
и умислен присвива чичо доктор очи.
Изведнъж дъщеря ми под слушалката трепва:
- Гъделичкаш ме, чичко -
и избликва смехът ù
и така не на място звучи, че се сепвам -
един слънчев такъв,
един звънкав такъв...
А светът ми спаружен, изтънял от тревоги,
в който даже усмивчица да докарам не мога,
парадокса опитва се да осъзнае -
сякаш в друг свят е тя, уж е в същата стая.
Гледам, докторът мисли май за същото нещо –
хем е в същата стая, хем при нея е светло?
Хммм...
Сред нашите възрастни светове безнебесни
дъщеря ми разсмя се и доведе небето.
© Миа Сердарева All rights reserved.
