10 мая 2009 г., 13:34

Светулка

Поэзия » Другая

863 0 4

Светулка ли разпали
твойте мисли
или душата ти
от обич има нужда?
Далечна, непозната
и загадъчна,
за тебе ще остана
все тъй чужда.
Ще светя във душата ти
като светулка
всред нощната тъма
над зряло жито.
Със ароматите на
окосена слама
във утрините твои
ще отлитам.
Ще се завръщам
привечер отново,
да топля
мислите ти уморени
от делници и празници,
и хора...
Над зрелите жита,
след морав залез,
душите ни ще светят
сред простора.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Barona38 (Ивайло Терзийски)

Бояна, наминах...неслучайно от тук! С възхита и полет сред простора. Барона

2009-05-14T03:07:21+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

наистина...толкова изящно и красиво стихотворение, мила Бояна!

2009-05-11T13:35:52+03:00
Индиана (Криси)

Красота!!!

2009-05-10T17:09:53+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Бояна, когато душите ни се докоснат, а телата ни звъннат далече като изгубени монети, ще продължим ли да вярваме, че всичко, което ни се случва или не се случва, е преопределено?! Приветствам твоя изящен стих и нека твоята светулка озарява пустинните ни нощи. Прегръщам те. Барона

2009-05-10T13:47:27+03:00