megamax (НЯКОЯ)
24 13
10 may 2009, 13:34

Светулка 

  Poesía » Otra
648 0 4

Светулка ли разпали
твойте мисли
или душата ти
от обич има нужда?
Далечна, непозната
и загадъчна,
за тебе ще остана
все тъй чужда.
Ще светя във душата ти
като светулка
всред нощната тъма
над зряло жито.
Със ароматите на
окосена слама
във утрините твои
ще отлитам.
Ще се завръщам
привечер отново,
да топля
мислите ти уморени
от делници и празници,
и хора...
Над зрелите жита,
след морав залез,
душите ни ще светят
сред простора.

© НЯКОЯ Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Бояна, наминах...неслучайно от тук! С възхита и полет сред простора. Барона
  • наистина...толкова изящно и красиво стихотворение, мила Бояна!
  • Красота!!!
  • Бояна, когато душите ни се докоснат, а телата ни звъннат далече като изгубени монети, ще продължим ли да вярваме, че всичко, което ни се случва или не се случва, е преопределено?! Приветствам твоя изящен стих и нека твоята светулка озарява пустинните ни нощи. Прегръщам те. Барона
Propuestas
: ??:??