10 may 2009, 13:34

Светулка

  Poesía » Otra
867 0 4

Светулка ли разпали
твойте мисли
или душата ти
от обич има нужда?
Далечна, непозната
и загадъчна,
за тебе ще остана
все тъй чужда.
Ще светя във душата ти
като светулка
всред нощната тъма
над зряло жито.
Със ароматите на
окосена слама
във утрините твои
ще отлитам.
Ще се завръщам
привечер отново,
да топля
мислите ти уморени
от делници и празници,
и хора...
Над зрелите жита,
след морав залез,
душите ни ще светят
сред простора.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© НЯКОЯ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Бояна, наминах...неслучайно от тук! С възхита и полет сред простора. Барона
  • наистина...толкова изящно и красиво стихотворение, мила Бояна!
  • Красота!!!
  • Бояна, когато душите ни се докоснат, а телата ни звъннат далече като изгубени монети, ще продължим ли да вярваме, че всичко, което ни се случва или не се случва, е преопределено?! Приветствам твоя изящен стих и нека твоята светулка озарява пустинните ни нощи. Прегръщам те. Барона

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...