Светулката на Любовта угасна

Поэзия

947 0 8

Защо така в живота ни

внезапно

връхлита зима -

зла и бяла.

И димят

пожарите на лятото

под снега

на дългата раздяла.

Защо сега очите ни говорят

с езика на тъгата. И сълзите.

И как

под листопада на умората

пътека да намерим

към душите.

Защо от някоя случайна снимка

виновно

ни поглежда

ден забравен...

Запаметил

отминала усмивка,

от следващите дни

удавена.

Под стъпките на толкоз чужди хора

светулката на Любовта угасна.

Как искам пак вратата да отворя!

Ала ключът във джоба ми

ръждясва...

И всяко утро ме отдалечава

все повече

от твоя бряг.

Отмиват

приливите на забравата

следите ми

от твоя праг...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Flame92 (Филип)

Прекрасно е!

2011-05-22T10:37:32+03:00
5907077 (Валентина Харизанова)

Какво да се прави,Гълъбина,такъв е живота!
Но всички тези изпитания ни правят по-силни,по-мъдри!!!
Научаваме си да се борим и по-лесно да откриваме истинските,стойностни неща!!!
Поздрави и от мен!!!

2011-05-22T10:22:13+03:00
Katriona (Кети Рашева)

Милата Палома, както винаги, ни разбива сърцата със своите стихове! Когато си отива любовта....

2011-05-22T09:28:32+03:00
ZAPP (Запрян Колев)

Каква поетична картина на тъгата?Красива и тъжна... Поздрав!

2011-05-22T09:28:15+03:00
рокерче666 (Богдана Маринова)

Много ми хареса!

2011-05-22T00:02:30+03:00