Светулката на Любовта угасна
Защо така в живота ни
внезапно
връхлита зима -
зла и бяла.
И димят
пожарите на лятото
под снега
на дългата раздяла.
Защо сега очите ни говорят
с езика на тъгата. И сълзите.
И как
под листопада на умората
пътека да намерим
към душите.
Защо от някоя случайна снимка
виновно
ни поглежда
ден забравен...
Запаметил
отминала усмивка,
от следващите дни
удавена.
Под стъпките на толкоз чужди хора
светулката на Любовта угасна.
Как искам пак вратата да отворя!
Ала ключът във джоба ми
ръждясва...
И всяко утро ме отдалечава
все повече
от твоя бряг.
Отмиват
приливите на забравата
следите ми
от твоя праг...
© Гълъбина Митева All rights reserved.
