Светът изпълнен е с баналност

5 сент. 2008 г., 00:52

Поэзия

623 0 2

Живеем в свят, изпълнен със баналност,

а ти стоиш и се присмиваш...

Защо?! За мен превземките не са привички.

Един ден край мене мина господин

и престорено, добросърдечно се усмихна.

Покрит бе с змийска кожа,

а очите жълти, със зеници тесни,

дебнеха своята плячка...

След него доближи се прелестна жена.

Коси от злато

се спускаха по нежната й шия.

Но аз муцунката познах

и на лисичите очи усмихнах се учтиво.

Идва ред на незнайната богиня.

Туй, що тя докосне,

разцъфва с цялата си прелест.

Но знай, приятелю,

отрова, а не кръв тече в тез

нежни ръце и скоро

цветът ще посърне.

Хайде, стига! Защо хвърляш

срещу менe огньове?

Аз съм само художничка странична.

Рисувам туй, що виждам.

И теб рисувам в яростта ти,

в усмивките, в човека.

Остава ми един последен щрих

и ето, таз картина е готова.

icohim (Христо Стоянов)

2008-09-05T20:44:54+03:00

Остава ми един последен щрих
и ето, таз картина е готова.
!!! Поздрав!
velvet (Андреа Емилова)

2008-09-05T11:40:22+03:00

!!! Напълно си права, скъпа Деница! Поздравявам те за хубавия стих! Браво!