Светът изпълнен е с баналност
Живеем в свят, изпълнен със баналност,
а ти стоиш и се присмиваш...
Защо?! За мен превземките не са привички.
Един ден край мене мина господин
и престорено, добросърдечно се усмихна.
Покрит бе с змийска кожа,
а очите жълти, със зеници тесни,
дебнеха своята плячка...
След него доближи се прелестна жена.
Коси от злато
се спускаха по нежната й шия.
Но аз муцунката познах
и на лисичите очи усмихнах се учтиво.
Идва ред на незнайната богиня.
Туй, що тя докосне,
разцъфва с цялата си прелест.
Но знай, приятелю,
отрова, а не кръв тече в тез
нежни ръце и скоро
цветът ще посърне.
Хайде, стига! Защо хвърляш
срещу менe огньове?
Аз съм само художничка странична.
Рисувам туй, що виждам.
И теб рисувам в яростта ти,
в усмивките, в човека.
Остава ми един последен щрих
и ето, таз картина е готова.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Йорданова Всички права запазени
