12 сент. 2021 г., 01:25

Свидетели

762 2 5

И плача, и плача, защото
отиват, отиват си птиците.
Виждам как кротко Животът
прави си примка от жиците.
Виждам как скачат листата
кротко от сухите клони.
Отиват, отиват със вятъра...
Сбогом, приятели! Сбогом!
Вас чакат ви на август слънцата,
удавени в плитките локви.
Целунете мълком челата,
които бяха някога топли.
Напоени със студ потънете
и сънувайте моето бъдеще! -
На един безучастен свидетел,
зает с това... да е тъжен.
А можех да викна след птиците...
Да спра листата да скачат!
И Живота... можех!... от жиците...
Но плачех... и плачех... и плачех..

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кольо Колев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е, листата са още зелени, но някак уморени висят по клоните. Птиците пък още от рано сутринта( лястовички и пчелояди) високо в небето на малки ята отлитат. Чува се само цвърченето им за сбогом. Отиват си, ще ги чакаме догодина!
  • Поздравления, Кольо!
  • Невероятно! Поздравления!
  • Силно надграждане на емоцията с повторенията! Поздрав!

    5 куплета по 4 реда - визуално би било по-добре!
  • Вас чакат ви на август слънцата,
    удавени в плитките локви.
    Много хубаво! Поздрав!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...