12.09.2021 г., 1:25 ч.

Свидетели 

  Поезия
392 2 5

И плача, и плача, защото
отиват, отиват си птиците.
Виждам как кротко Животът
прави си примка от жиците.
Виждам как скачат листата
кротко от сухите клони.
Отиват, отиват със вятъра...
Сбогом, приятели! Сбогом!
Вас чакат ви на август слънцата,
удавени в плитките локви.
Целунете мълком челата,
които бяха някога топли.
Напоени със студ потънете
и сънувайте моето бъдеще! -
На един безучастен свидетел,
зает с това... да е тъжен.
А можех да викна след птиците...
Да спра листата да скачат!
И Живота... можех!... от жиците...
Но плачех... и плачех... и плачех..

© Кольо Колев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така е, листата са още зелени, но някак уморени висят по клоните. Птиците пък още от рано сутринта( лястовички и пчелояди) високо в небето на малки ята отлитат. Чува се само цвърченето им за сбогом. Отиват си, ще ги чакаме догодина!
  • Поздравления, Кольо!
  • Невероятно! Поздравления!
  • Силно надграждане на емоцията с повторенията! Поздрав!

    5 куплета по 4 реда - визуално би било по-добре!
  • Вас чакат ви на август слънцата,
    удавени в плитките локви.
    Много хубаво! Поздрав!
Предложения
: ??:??