И плача, и плача, защото
отиват, отиват си птиците.
Виждам как кротко Животът
прави си примка от жиците.
Виждам как скачат листата
кротко от сухите клони.
Отиват, отиват със вятъра...
Сбогом, приятели! Сбогом!
Вас чакат ви на август слънцата,
удавени в плитките локви.
Целунете мълком челата,
които бяха някога топли.
Напоени със студ потънете
и сънувайте моето бъдеще! -
На един безучастен свидетел,
зает с това... да е тъжен.
А можех да викна след птиците...
Да спра листата да скачат!
И Живота... можех!... от жиците...
Но плачех... и плачех... и плачех..
© Кольо Колев Всички права запазени