26 нояб. 2008 г., 13:24

Свикнах така

Поэзия » Любовная

1.3K 1 2

СВИКНАХ ТАКА

Погледа ти ту е нежен,
ту суров със мен.
Един ден - запленителен,
а в следващият миг - студен.
Настроенията ти сякаш
са два различни свята -
толкова различни, че преобръщат
наопаки Земята.
Ту си слънце в мойте дни,
ту лед, който трудно се топи.
Но свикнах с теб така -
веднъж нежен и мил, а друг път
по-студен и от леда.
Свикнах така, да ме мразиш
и обичаш, но ти кажи ми:
Това ли значи любовта?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬