21 мар. 2009 г., 17:54
Свикнат ли със тъмното очите...
Свикнат ли със тъмното очите,
ще преборят всеки страх от мрак.
Ще прецеждат сенки от мъглите,
за да виждат неизмислен цветен свят.
Свикне ли на болката сърцето,
ще забрави колко му тежи,
любовта си в себе си ще носи
и така по-малко ще боли.
Дланите ще станат нежен вятър,
устните ми - капчици роса,
та да мога пак да те погаля
със росата в тънката трева
Във живота с всичко се привиква.
С мрака и безрадостния - сивкав свят,
ала спомени-сълзи тежат в очите,
с липсата без теб да свикна как...
© Евгения Тодорова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
много тъжно...нежно...красив стих...
прекрасна си, мила Джейни...честита пролет! -
Трудно се свиква с това.
-
нежни и хубави стихове
струва ми се само, че в последния ред "с липсата без теб да свикна как..." - от синтактична гледна точка е правилно "липсата ПО теб"
Поздрав! -
"Във живота с всичко се привиква"!
Ти си го казала, мила Джейни!
Ще се преболедува!!!
Прегръщам те! -
Очите ни тъмнеят понякога..., но винаги нещо хубаво се случва в живота и отново очите ни светят...светят...
-
Докосващ стих, Жени!
-
"та да мога пак да те погаля
със росата в тънката трева"
......................
Не е хубаво да се привиква с всичко в живота. Трябва да сме борбени, за да е по-хубаво... Много е нежен стихът. Хареса ми! -
Честита пролет и празник на поезията!
Тъга, родила прекрасен стих! Поздрави, Джейни! -
Дълго продължи разлистената тъга на лирическата... Поздрав, Джейни!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
И докосва!...
Поздрави, Джейни!