21.03.2009 г., 17:54 ч.
Свикнат ли със тъмното очите...
Свикнат ли със тъмното очите,
ще преборят всеки страх от мрак.
Ще прецеждат сенки от мъглите,
за да виждат неизмислен цветен свят.
Свикне ли на болката сърцето,
ще забрави колко му тежи,
любовта си в себе си ще носи
и така по-малко ще боли.
Дланите ще станат нежен вятър,
устните ми - капчици роса,
та да мога пак да те погаля
със росата в тънката трева
Във живота с всичко се привиква.
С мрака и безрадостния - сивкав свят,
ала спомени-сълзи тежат в очите,
с липсата без теб да свикна как...
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
много тъжно...нежно...красив стих...
прекрасна си, мила Джейни...честита пролет! -
Трудно се свиква с това.
-
нежни и хубави стихове
струва ми се само, че в последния ред "с липсата без теб да свикна как..." - от синтактична гледна точка е правилно "липсата ПО теб"
Поздрав! -
"Във живота с всичко се привиква"!
Ти си го казала, мила Джейни!
Ще се преболедува!!!
Прегръщам те! -
Очите ни тъмнеят понякога..., но винаги нещо хубаво се случва в живота и отново очите ни светят...светят...
-
Докосващ стих, Жени!
-
"та да мога пак да те погаля
със росата в тънката трева"
......................
Не е хубаво да се привиква с всичко в живота. Трябва да сме борбени, за да е по-хубаво... Много е нежен стихът. Хареса ми! -
Честита пролет и празник на поезията!
Тъга, родила прекрасен стих! Поздрави, Джейни! -
Дълго продължи разлистената тъга на лирическата... Поздрав, Джейни!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
И докосва!...
Поздрави, Джейни!