Свикнат ли със тъмното очите...
Свикнат ли със тъмното очите,
ще преборят всеки страх от мрак.
Ще прецеждат сенки от мъглите,
за да виждат неизмислен цветен свят.
Свикне ли на болката сърцето,
ще забрави колко му тежи,
любовта си в себе си ще носи
и така по-малко ще боли.
Дланите ще станат нежен вятър,
устните ми - капчици роса,
та да мога пак да те погаля
със росата в тънката трева
Във живота с всичко се привиква.
С мрака и безрадостния - сивкав свят,
ала спомени-сълзи тежат в очите,
с липсата без теб да свикна как...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
