10 апр. 2007 г., 19:36

Свръх доза

Поэзия

1K 0 1

Аромати на люляк и разцъфнали листа -
омайния парфюм на пролетта,
а двама с теб стояхме на брега
на малката река, плуваща в яснота.
Вече нямаше пороци,
не употребяваше опойващи вещества.
Нямаше заблуда, всичко бе в границите на любовта,
но какво от това?
Аз ли бях виновна, или съдбата проклета?
Аз ли ти отнех живота?
Да, знам, нямаше ме вече,
но това ли беше изхода? -
Свръхдоза?
Боли ме, обичах те и в паметта си те нося,
любовта остана единствено твоя.
И на гроба ти не можах да дойда,
казаха ми куп лъжи,
но знам, че любовта ни чиста бе,
без обещания и без лъжи.
Вечно с мен ще живееш и ти!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

poli_moli (Паолина)

Да,трудно е.Преживяла съм го.Любим човек попаднал в лапите на изкушението...боли,но щом се е поддал на тази грешна жажда значи е слаб.
Стихът ти е силен и истински.Според мен малко трябва да пооправиш ритъма(сричките във всеки ред да са горе долу равен брой).Все пак браво и пожелания за още истински стихове

2007-04-10T20:47:26+03:00