Аромати на люляк и разцъфнали листа -
омайния парфюм на пролетта,
а двама с теб стояхме на брега
на малката река, плуваща в яснота.
Вече нямаше пороци,
не употребяваше опойващи вещества.
Нямаше заблуда, всичко бе в границите на любовта,
но какво от това?
Аз ли бях виновна, или съдбата проклета?
Аз ли ти отнех живота?
Да, знам, нямаше ме вече,
но това ли беше изхода? -
Свръхдоза?
Боли ме, обичах те и в паметта си те нося,
любовта остана единствено твоя.
И на гроба ти не можах да дойда,
казаха ми куп лъжи,
но знам, че любовта ни чиста бе,
без обещания и без лъжи.
Вечно с мен ще живееш и ти!!!
© Юлия Илиева Все права защищены
Стихът ти е силен и истински.Според мен малко трябва да пооправиш ритъма(сричките във всеки ред да са горе долу равен брой).Все пак браво и пожелания за още истински стихове