10 апр. 2007 г., 19:36

Свръх доза 

  Поэзия
794 0 1


Аромати на люляк и разцъфнали листа - 
омайния парфюм на пролетта,
а двама с теб стояхме на брега
на малката река, плуваща в яснота.
Вече нямаше пороци,
не употребяваше опойващи вещества.
Нямаше заблуда, всичко бе в границите на любовта,
но какво от това?
Аз ли бях виновна, или съдбата проклета?
Аз ли ти отнех живота?
Да, знам, нямаше ме вече,
но това ли беше изхода? -
Свръхдоза?
Боли ме, обичах те и в паметта си те нося,
любовта остана единствено твоя.
И на гроба ти не можах да дойда,
казаха ми куп лъжи,
но знам, че любовта ни чиста бе,
без обещания и без лъжи.
Вечно с мен ще живееш и ти!!!

© Юлия Илиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да,трудно е.Преживяла съм го.Любим човек попаднал в лапите на изкушението...боли,но щом се е поддал на тази грешна жажда значи е слаб.
    Стихът ти е силен и истински.Според мен малко трябва да пооправиш ритъма(сричките във всеки ред да са горе долу равен брой).Все пак браво и пожелания за още истински стихове
Предложения
: ??:??