Аромати на люляк и разцъфнали листа -
омайния парфюм на пролетта,
а двама с теб стояхме на брега
на малката река, плуваща в яснота.
Вече нямаше пороци,
не употребяваше опойващи вещества.
Нямаше заблуда, всичко бе в границите на любовта,
но какво от това?
Аз ли бях виновна, или съдбата проклета?
Аз ли ти отнех живота?
Да, знам, нямаше ме вече,
но това ли беше изхода? - ...