Свят без лице
Светът наежен като гръб на таралеж,
събрал в пазвата различни цветове.
Застинал в някакъв мечтан копнеж,
изкупва хиляди човешки грехове.
Тежи въздухът от толкова лъжи -
пáри и лютѝ от прах в очите.
Някой на някого дължи -
заем взет върху мечтите.
И крачат толкоз хора без лица,
болни от някаква амбиция.
Назидават ни лица - празни от сърца,
закичени с безмислени отличия.
Царува по земята грях и неприличие,
доброто го заровиха във гроб от тишина.
Егото си всички, облякоха в приличие,
а блудница е любовта - изложена върху витрина.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Димова Все права защищены
