Светът наежен като гръб на таралеж,
събрал в пазвата различни цветове.
Застинал в някакъв мечтан копнеж,
изкупва хиляди човешки грехове.
Тежи въздухът от толкова лъжи -
пáри и лютѝ от прах в очите.
Някой на някого дължи -
заем взет върху мечтите.
И крачат толкоз хора без лица,
болни от някаква амбиция.
Назидават ни лица - празни от сърца,
закичени с безмислени отличия. ...