18 окт. 2012 г., 13:20

Сянка

927 0 0

 Исках светлината да е моя майка,                         

 слънцето да бъде мой баща.

Но мой баща ще си остане мрака,                                    

  а моя майка е нощта.

 

 Опитах се деня да заобичам,               

   зората да приветствам със усмивка.

                     Опитах... не успях да заприличам                   

   на жената, дето той би искал. 

 

  От сенките среднощни бягах,                           

a аз самата сянка бях.                  

  Към щастието все ръце протягах,             

  но щом докоснех го, то ставаше на прах.

 

  Исках светлината да е моя майка,

  слънцето да бъде мой баща.

 Но мой баща ще си остане мрака,

 а моя майка е нощта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нал Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...