18.10.2012 г., 13:20

Сянка

925 0 0

 Исках светлината да е моя майка,                         

 слънцето да бъде мой баща.

Но мой баща ще си остане мрака,                                    

  а моя майка е нощта.

 

 Опитах се деня да заобичам,               

   зората да приветствам със усмивка.

                     Опитах... не успях да заприличам                   

   на жената, дето той би искал. 

 

  От сенките среднощни бягах,                           

a аз самата сянка бях.                  

  Към щастието все ръце протягах,             

  но щом докоснех го, то ставаше на прах.

 

  Исках светлината да е моя майка,

  слънцето да бъде мой баща.

 Но мой баща ще си остане мрака,

 а моя майка е нощта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нал Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...