18.10.2012 г., 13:20

Сянка

930 0 0

 Исках светлината да е моя майка,                         

 слънцето да бъде мой баща.

Но мой баща ще си остане мрака,                                    

  а моя майка е нощта.

 

 Опитах се деня да заобичам,               

   зората да приветствам със усмивка.

                     Опитах... не успях да заприличам                   

   на жената, дето той би искал. 

 

  От сенките среднощни бягах,                           

a аз самата сянка бях.                  

  Към щастието все ръце протягах,             

  но щом докоснех го, то ставаше на прах.

 

  Исках светлината да е моя майка,

  слънцето да бъде мой баща.

 Но мой баща ще си остане мрака,

 а моя майка е нощта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нал Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...