23 нояб. 2010 г., 18:21

Сянка на приятел

1.2K 0 1

Следи ме нещо нощ и ден,

следи ме – някъде зад мен е!

Следи ме, аз не се обръщам,

чакам то да се покаже.

 

Чакам, чакам...

... но какво?!

Нещото седи си все зад мен.

Където аз съм, там и то е,

зад мен е,

а е всъщност в мен!

 

И ходя аз, а то зад мен

следи ме, сякаш сянката е моя.

Сянка беше,

но собствената моя не,

а сянката ПРИЯТЕЛ истински, значим!

 

И тази сянка след секунди се премести,

препречи пътя мой.

Накара ме да спра внезапно,

пред нея аз да се изправя.

 

Така направих аз,

а сянката не си отиде,

седеше все около мене тя.

 

Наляво, надясно, накъде?!?

Сянката седеше все до мен...

Седеше, не се помръдваше дори,

до мен стоеше вече от зори.

 

Нощ и ден до мен е още тя,

не мръдва –

не помества се дори.

От мен не се отделя,

защото привикнала е с мене вече тя.

 

И да се отдели,

не ще направи тя така,

защото сянката от сянка има нужда.

 

Завинаги тази сянка ще е все до мен,

СЛЪНЦЕ ще е тя зя мен,

СЛЪНЦЕ истинско, засмяно,

СЛЪНЦЕ, което е единствено толкова прекрасно!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...