vega666 (Младен Мисана)
1668 14285
15 мар. 2014 г., 18:38  

Сянка на Трона 

  Поэзия » Философская
795 1 9

Аз имам само самота без покрив.
Безкрайна самота от сива тъкан.
Изплетена от нерви и въпроси.
Обшита с тънката игла на мисълта ми.
... Понякога се лутам без да зная
къде е изхода...
През толкова прекършени врати
студеното Ребро на Изгрева
все ме извеждаше...

И днес - когато слънцето е някъде Встрани
оставям
Сянката си за Наследница!

© Младен Мисана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Латинка! Трогнат съм. Едвам сега видях, че си коментирала това много старо мое стихотворение. Имай много хубава нова седмица с голям творчески заряд!
  • Предварително искам да се извиня, че предстои, по непреодолими обстоятелства, да отсъствам, за все още неуточнен като времетраене период /надявам се не дълъг/ от София. Там където отивам няма интернет, така, че няма да съм в състояние да коментирам никой от вас, творци, които ми станахте особено скъпи.

    1.Благодаря ти, Райна! Знаеш, че същото, което ти изпитваш към моите текстове, изпитвам и аз към твоите. Мисля, че е налице пълна реципрочност. И това е много хубаво, защото взаимано се споделяме творчески.

    Желая ти много щастие в личен план и една наситена с вдъхновение седмица!

    Искрено твой: Мисана

    2. Благодаря ти от сърце, Светла! Трогнат съм от хубавите ти думи.

    Желая ти творчески успехи: Мисана

    3. Много си права, Санвали! Да кажем, че двама души безумно се обичат и са щастливи заедно. Те се превръщат в своеобразна единица, която - като такава, отново изпитва самота. Много късно осъзнаваме, че всичко на този свят е само разновидност на Самотата. От нея няма как да избягаме, по причина, че сме потопени в океана й, за да изпитваме Архимедовата й сила.

    Благодаря ти затова, че прочете и оцени текста ми.
    Ще бъде радост за мен да прочета следващите ти стихотворления. Приеми също моя най-сърдечен поздрав!

    С най-топли чувства: Мисана
  • Казват, че се раждаме и умираме сами, но личната самота не винаги е нещо негативно.

    Както обикновено, текста ти е за философски размисъл...

    Поздрав, Младен!
  • ... Да се погледнеш отстрани, когато си самотен.....
    Хубава философска поезия!
  • 1. Мерси Елица!
    Много интелигентен коментар си направила. Само едно допълнение от мен.
    Когато дойде ден да се качим на трона на постигнатото, се оказва, че е вече късно за нас. Това право наследява сянката ни!

    Сърдечен поздрав от мен!: Мисана

    2.Не, не е безизходно, Петя. Всъщност съм обяснил идеята на текста си в отговора към коментара на Елица Ангелова.

    Благодаря ти,че прочете и оцени!

    С най-топли чувства: Мисана

    3. Благодаря Рада! Трогнат съм, че прочете и оцени моя текст.

    Желая ти вдъхновена седмица: Мисана

    4. Благодаря ти, Силвия. Радвам се, прочете и възприе като хубав текста ми!

    Сърдечен поздрав от мен: Мисана

    5. Мерси, Дочка, за толкова хубавите думи в коментара ти (а също и за оценката)!

    Желая ти много нови вдъхновени текстове!

    С най-сърдечен поздрав: Мисана
  • "Аз имам само самота без покрив."

    А трябва ли и дом на самотата?
    Тя винаги е трудна за прогонване
    и нежелано, неотлъчно вярна...

    Страхотни образи!
  • Тъжно, но хубаво!
  • Безизходно...
  • Сетивен образ на самотата, "изплетена от нерви и въпроси".
    Човек най-много се замисля и разсъждава върху живота и съдбата си, когато остане сам или се сблъска с непреодолими трудности.

    Сянката, оставена като наследство, внушава усещане за неудовлетвореност от постигнатото...
Предложения
: ??:??