Mar 15, 2014, 6:38 PM  

Сянка на Трона

943 1 9

Аз имам само самота без покрив.

Безкрайна самота от сива тъкан.
Изплетена от нерви и въпроси.
Обшита с тънката игла на мисълта ми.
... Понякога се лутам без да зная
къде е изхода...
През толкова прекършени врати
студеното Ребро на Изгрева
все ме извеждаше...

И днес - когато слънцето е някъде Встрани
оставям
Сянката си за Наследница!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Латинка! Трогнат съм. Едвам сега видях, че си коментирала това много старо мое стихотворение. Имай много хубава нова седмица с голям творчески заряд!
  • Предварително искам да се извиня, че предстои, по непреодолими обстоятелства, да отсъствам, за все още неуточнен като времетраене период /надявам се не дълъг/ от София. Там където отивам няма интернет, така, че няма да съм в състояние да коментирам никой от вас, творци, които ми станахте особено скъпи.

    1.Благодаря ти, Райна! Знаеш, че същото, което ти изпитваш към моите текстове, изпитвам и аз към твоите. Мисля, че е налице пълна реципрочност. И това е много хубаво, защото взаимано се споделяме творчески.

    Желая ти много щастие в личен план и една наситена с вдъхновение седмица!

    Искрено твой: Мисана

    2. Благодаря ти от сърце, Светла! Трогнат съм от хубавите ти думи.

    Желая ти творчески успехи: Мисана

    3. Много си права, Санвали! Да кажем, че двама души безумно се обичат и са щастливи заедно. Те се превръщат в своеобразна единица, която - като такава, отново изпитва самота. Много късно осъзнаваме, че всичко на този свят е само разновидност на Самотата. От нея няма как да избягаме, по причина, че сме потопени в океана й, за да изпитваме Архимедовата й сила.

    Благодаря ти затова, че прочете и оцени текста ми.
    Ще бъде радост за мен да прочета следващите ти стихотворления. Приеми също моя най-сърдечен поздрав!

    С най-топли чувства: Мисана
  • Казват, че се раждаме и умираме сами, но личната самота не винаги е нещо негативно.

    Както обикновено, текста ти е за философски размисъл...

    Поздрав, Младен!
  • ... Да се погледнеш отстрани, когато си самотен.....
    Хубава философска поезия!
  • 1. Мерси Елица!
    Много интелигентен коментар си направила. Само едно допълнение от мен.
    Когато дойде ден да се качим на трона на постигнатото, се оказва, че е вече късно за нас. Това право наследява сянката ни!

    Сърдечен поздрав от мен!: Мисана

    2.Не, не е безизходно, Петя. Всъщност съм обяснил идеята на текста си в отговора към коментара на Елица Ангелова.

    Благодаря ти,че прочете и оцени!

    С най-топли чувства: Мисана

    3. Благодаря Рада! Трогнат съм, че прочете и оцени моя текст.

    Желая ти вдъхновена седмица: Мисана

    4. Благодаря ти, Силвия. Радвам се, прочете и възприе като хубав текста ми!

    Сърдечен поздрав от мен: Мисана

    5. Мерси, Дочка, за толкова хубавите думи в коментара ти (а също и за оценката)!

    Желая ти много нови вдъхновени текстове!

    С най-сърдечен поздрав: Мисана

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...