Съборената съвест

(Добре, че има още  мини, които могат да взривяват паметта ни; да къртят престъпленията от  съвестта ни и да изгарят греховете  ни!)
..................................................................................................................................................

Подгъна тънките си колене 
и на молитва странна се отдаде.
Стоя така и мракът я превзе.

Безмълвна, кротка се предаде.
От тъмнината ни погледна чужда
и ни остави да гадаем.

Прегъна се и като вещ ненужна -
изчезна. Къде е и до днес не знаем.
Потъжихме. Но бързо я покри забрава.
                       ...
Наложи се, обаче, да се върнем
към нейната житейска тайна,
към спомена, покрит с плесен.

И чувство на виновност ни обхвана...
На миналото лабиринта се оказа тесен.
Веднага тя се появи във паметта ни.

Яви се с тънките си колене...
Но позата й, свинксово-скована,
ни ужаси. Бе свила на гърди ръце.
                      ...
Устата побеляла молитва заобръща.
Тя с поглед ни потърси и се взря.
                       *
Усетих - паметта  ми  заповръща!
Навярно търсеше у мене съвестта!
                       *
И времето в ушите ме заблъска...
Секундите в душата ми се утаиха!
                       *
Копнеех - връзката с миналото да прекъсна
и водопадът в главата ми да стихне!
                       *
Животът ми се връзваше на възел,
до тука стига моят утопичен поход!
                       *
Какъв бе тоз магьоснически жезъл?!
Допря го в мен и съвестта ми събори с грохот!

                                     1999 год.