(Добре, че има още мини, които могат да взривяват паметта ни; да къртят престъпленията от съвестта ни и да изгарят греховете ни!)
..................................................................................................................................................
Подгъна тънките си колене
и на молитва странна се отдаде.
Стоя така и мракът я превзе.
Безмълвна, кротка се предаде.
От тъмнината ни погледна чужда
и ни остави да гадаем.
Прегъна се и като вещ ненужна -
изчезна. Къде е и до днес не знаем.
Потъжихме. Но бързо я покри забрава.
...
Наложи се, обаче, да се върнем
към нейната житейска тайна,
към спомена, покрит с плесен.
И чувство на виновност ни обхвана...
На миналото лабиринта се оказа тесен.
Веднага тя се появи във паметта ни.
Яви се с тънките си колене...
Но позата й, свинксово-скована,
ни ужаси. Бе свила на гърди ръце.
...
Устата побеляла молитва заобръща.
Тя с поглед ни потърси и се взря.
*
Усетих - паметта ми заповръща!
Навярно търсеше у мене съвестта!
*
И времето в ушите ме заблъска...
Секундите в душата ми се утаиха!
*
Копнеех - връзката с миналото да прекъсна
и водопадът в главата ми да стихне!
*
Животът ми се връзваше на възел,
до тука стига моят утопичен поход!
*
Какъв бе тоз магьоснически жезъл?!
Допря го в мен и съвестта ми събори с грохот!
1999 год.
© МАРИНА СТОУН-ЛЕВИ Всички права запазени