Събранието на жените
След пет часа, на пътя са жените
на сладка приказка и хлад.
По-леки са така горещините...
Това съм виждал аз и като млад.
Различни бяха само,че жените,
тогава се работеше без край!
Със вретена и хурки във ръките,
от Ад градяха своя селски Рай...
Те тичаха след гладните кокошки,
и даваха прасето да яде,
посрещаха козите вито рожки.
Магарето им трябва да пасе!
Сега нещата ни са съвсем други...
Единствено сега варим компот.
И със социалните услуги,
живуркаме си новия живот!
Така, че днеска станахме по-хитри,
но мързела до край ни завладя!
Нещата ни са вече със субтитри...
От пенсиите всичко опростя!
На селяните е основен доход!
Тя стига все за хляб и за мляко`.
В градинката е селския ни приход...
Така живее нашето село!
© Hristo Slavov Все права защищены