Събудих се
Събудих се
Добро утро Любов - не моя,
окъпана в пролетта и зноя!
Аз те бленувам, аз те мечтая
и безумно, без остатък желая!
Дари сърцето ми със звездица,
трепнала в мен с огън и сила.
Светлина на душата ми дава,
всяко утро, в очите мои изгрява.
С мисъл за теб, тръгвам в деня си
кълбо от проблеми - разплитам.
По пътя , с тази любов самодива
във всичко, искам теб да откривам.
Да се раздам до последния атом
за теб, грабнал душата ми нежна
и в стихове кратки пленил моя зов,
с вплетена там трънлива любов.
Воплите мои, летят все към тебе
и с тях съм аз - твоя ранима
и колко малко остава от мене
незнайно как - още ме има!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ева Димитрова Все права защищены
