12.10.2009 г., 9:20

Събудих се

1.3K 0 4

Събудих се

 

Добро утро Любов - не моя,

окъпана в пролетта и зноя!

Аз те бленувам, аз те мечтая

и безумно, без остатък желая!

 

Дари сърцето ми със звездица,

 трепнала  в мен с огън и сила.

 Светлина на  душата ми дава,

 всяко утро, в очите мои изгрява.

 

 С мисъл за теб, тръгвам в деня си

 кълбо от  проблеми - разплитам.

 По пътя , с тази любов  самодива

 във всичко, искам теб да откривам.

 

Да се раздам до последния атом

за теб, грабнал  душата ми нежна

и в стихове кратки пленил моя зов,

с вплетена там трънлива  любов.

 

Воплите  мои, летят все към тебе

и с тях съм аз - твоя  ранима

и колко  малко остава от  мене

незнайно как  - още ме има!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ева Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря с топла усмивка на един от дуаените на сайта, както и добър критик !
  • Добре дошла!
  • Благодаря ви! Отново ще споделя,че нямам рутината, опита, а най-малко самочувствието на Поета, просто преживяно и събрано в няколко стиха! Пак благодаря,че е споделено!
  • Незнайно как - но те има!
    И друга Любов ще има - истински твоя!
    Добро утро!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...