Съдба
Във тоя шантав свят със теб не се разминахме,
макар че колко пъти сменяхме посоките…
Цъфтаха пролети и сменяха се зими
и пак ръката ми намираше в дълбокото.
Във тоя странен свят със теб не се изгубихме,
макар че колко пъти спъвахме се в тъмното...
Тръняха дланите и минаха години
и пак на теб облягах се по стръмното.
Във тоя смешен свят със тебе се намерихме,
макар че колко пъти смъртно се ранихме...
И пак ще спрем в затопления скут на Времето
да помълчим и облаците да разлистим...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Сертова Все права защищены
