Mar 4, 2015, 10:18 PM

Съдба

  Poetry » Love
938 0 1

Във тоя шантав свят със теб не се разминахме,

макар че колко пъти сменяхме посоките…

Цъфтаха пролети и сменяха се зими

и пак ръката ми намираше в дълбокото.

 

Във тоя странен свят със теб не се изгубихме,

макар че колко пъти спъвахме се в тъмното...

Тръняха дланите и минаха години

и пак на теб облягах се по стръмното.

 

Във тоя смешен свят със тебе се намерихме,

макар че колко пъти смъртно се ранихме...

И пак ще спрем в затопления скут на Времето

да помълчим и облаците да разлистим... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Сертова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "И пак ще спрем в затопления скут на Времето
    да помълчим и облаците да разлистим..."
    Винаги заедно, в добро и зло! харесах!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...