vu (Веселина Узунова)
35 55
19 сент. 2006 г., 13:46

съдба 

  Поэзия
787 0 3
Защо, съдба, си толкова жестока?
Защо открадна моето дете?
Защо погуби щастливите ми дни
и крилете на мечтите от раз изтръгна ти?

Защо избра ти точно мене?
Защо светлината ми отне?
Като слепец в тъмнина да ходя,
като удавник да се блъскам в брегове?

Защо реши, че заслужавам,
да съм наказана до гроб,
думичката "мамо" да не чуя
и вечно да съм потънала във скръб?

Защо помисли, че съм силна
и на удара ти аз ще устоя,
по загубата на единственният син да страдам
и мога на мъката да издържа?

Какво сгреших в живота - аз не зная!?
Къде е моята вина?
В едно съм сигурна и вярвам:
справедливост няма на таз Земя!

© Веселина Узунова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за разбирането.Съжалявам,че Ви натъжавам.Започнах да пиша една седмица след загубата на сина ми.Стихотворенията ми са това,което чувствам и преживявам.
  • Веселина,произведенията ти са тъжни...
    Разбираемо е при болката която изживявяш...
    Тъгата от загубата е пропита във всяка дума...
    Това което мога да ти кажа е-пиши,твори откровения...

    Поздрав и ... усмивка/дано ти вдъхне сила в мъката/
  • Веси, плача с теб!!! Никой не заслужава да страда така!!! И въпреки, че сигурно ще си помислиш, че съм още малка, за да разбирам през какво преминаваш, пиши ми ако имаш нужда да си поговориш с някой!!! Опитай се да бъдеш силна, много силна!!! Прегръщам те!!!
Предложения
: ??:??