съдба
Защо, съдба, си толкова жестока?
Защо открадна моето дете?
Защо погуби щастливите ми дни
и крилете на мечтите от раз изтръгна ти?
Защо избра ти точно мене?
Защо светлината ми отне?
Като слепец в тъмнина да ходя,
като удавник да се блъскам в брегове?
Защо реши, че заслужавам,
да съм наказана до гроб,
думичката "мамо" да не чуя
и вечно да съм потънала във скръб?
Защо помисли, че съм силна
и на удара ти аз ще устоя,
по загубата на единственният син да страдам
и мога на мъката да издържа?
Какво сгреших в живота - аз не зная!?
Къде е моята вина?
В едно съм сигурна и вярвам:
справедливост няма на таз Земя!
Защо открадна моето дете?
Защо погуби щастливите ми дни
и крилете на мечтите от раз изтръгна ти?
Защо избра ти точно мене?
Защо светлината ми отне?
Като слепец в тъмнина да ходя,
като удавник да се блъскам в брегове?
Защо реши, че заслужавам,
да съм наказана до гроб,
думичката "мамо" да не чуя
и вечно да съм потънала във скръб?
Защо помисли, че съм силна
и на удара ти аз ще устоя,
по загубата на единственният син да страдам
и мога на мъката да издържа?
Какво сгреших в живота - аз не зная!?
Къде е моята вина?
В едно съм сигурна и вярвам:
справедливост няма на таз Земя!
© Веселина Узунова All rights reserved.
