27 окт. 2018 г., 19:43

съдба

731 0 0

Летял щъркел над блатистата гора,да си хване жабчица една.

Търсил дирил той навред,но без късмет.

Но нещеш ли както си летял ,от глад и умора изнемощял,малка жабчица  съзрял.

Малката жабчица на слънце се печала и нищо не разбрала,че над нея опасност е кръжала.

Изведнъж слънцето се скрило,небето се стъмнило.

Мигом жабчето се притеснило и решило да се скрие при таралежчето бодливо.

Затичало се към неговата хралупка,а сърчицето му тупка ли тупка.

Щъркелчо стремглаво се спуска към неговата закуска,своят шанс решен да не пропуска.

Но нещеш ли таралежко се показа  ,своята помощ да оказва.

Наперил той бодли ,жабчето да защити.

Набол щъркелчо със всичките бодли.

Ура!Успя жабчо да спаси. 

Щъркелчо пак гладен се оказа ,отлетя и повече не се показа.

Жабчето на таралежко благодари и бързичко се скри. И тук историята приключи и поука се получи.

Че съдбата е съдба ,понякога ,ти лоша ту добра.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...