Летял щъркел над блатистата гора,да си хване жабчица една.

Търсил дирил той навред,но без късмет.

Но нещеш ли както си летял ,от глад и умора изнемощял,малка жабчица  съзрял.

Малката жабчица на слънце се печала и нищо не разбрала,че над нея опасност е кръжала.

Изведнъж слънцето се скрило,небето се стъмнило.

Мигом жабчето се притеснило и решило да се скрие при таралежчето бодливо.

Затичало се към неговата хралупка,а сърчицето му тупка ли тупка.

Щъркелчо стремглаво се спуска към неговата закуска,своят шанс решен да не пропуска.

Но нещеш ли таралежко се показа  ,своята помощ да оказва.

Наперил той бодли ,жабчето да защити.

Набол щъркелчо със всичките бодли.

Ура!Успя жабчо да спаси. 

Щъркелчо пак гладен се оказа ,отлетя и повече не се показа.

Жабчето на таралежко благодари и бързичко се скри. И тук историята приключи и поука се получи.

Че съдбата е съдба ,понякога ,ти лоша ту добра.