Съдба
Каква ли ще е моята съдба...
Живях разумно петдесет лета.
Дали неволно някъде греша...
Приятелската свита оредя.
Сама си нося за това вина.
В угода да живея не успях,
на доноси и клевети мишена бях.
И удари безбройни досега
поднесе ми нелеката съдба.
Пази ме, Боже, с висшата си милост,
щастлива с твойто име да заспивам,
на сутринта с усмивка на уста
да срещам ведрата зора.
Ненаранен духа ми съхрани,
неуязвима в бъдните ми дни,
да устоя на всякоя злина
орисай моята съдба.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Neli G Все права защищены
