23 апр. 2005 г., 10:50

Съдба

874 0 0
Отново срещнах те сега. Мина и замина.
Едно "Здравей" не заслужих да промълвиш.
Толкова ли ме мразиш? Нали обичаше
това сърце? Искам да се върнеш, но няма
да се моля. Навярно с друга си сега!

Обичаш ли я или просто, ей така?.
Прави ли те тя щастлива? Опозна ли
твоята душа? Прави ли те тя щастлива,
както аз не можах. В душата ми се преплитат
омраза и любов. Омразата към нея, а любовта
към ТЕБ!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...