23 abr 2005, 10:50

Съдба

  Poesía
876 0 0
Отново срещнах те сега. Мина и замина.
Едно "Здравей" не заслужих да промълвиш.
Толкова ли ме мразиш? Нали обичаше
това сърце? Искам да се върнеш, но няма
да се моля. Навярно с друга си сега!

Обичаш ли я или просто, ей така?.
Прави ли те тя щастлива? Опозна ли
твоята душа? Прави ли те тя щастлива,
както аз не можах. В душата ми се преплитат
омраза и любов. Омразата към нея, а любовта
към ТЕБ!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...