koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
2 дек. 2015 г., 07:48

Съдбата на душата 

  Поэзия » Другая
309 0 5

Ей, хора! Картичка ще пратя!

Елате в моята душа!

Ще ви посрещна и изпратя

и без да мисля, че греша.

 

Широко съм скроен за всички

и няма мои, няма твой.

Харесвам дворните тревички,

цветята ми да са от сой.

 

Че място имам аз за всички

в душата ми - голям салон.

Гнездо за влюбените птички,

които търсят тук подслон.

 

Бравата си изхвърлих вънка -

душата ми е без врата.

И всеки влиза в мен без спънка

на сянка в топлите лета.

 

Една душа от мен остава

и тя в живота се радвà.

Сега на Господ тя пристава

и сменя своята съдба.

© Никола Апостолов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ех, тази душа! Има ли в нея място и за мен?
    Благодаря предварително за поканата!
  • Харесах и много ти благодаря за начина на израз.лека вечер.
  • Благодаря, Приятели, за вниманието!И Вие влязохте във моята душа!
    Ще ви дам малко топлинка!Желая ви хубав ден! Поздрави от мен!
  • Щедрата и открита душа никога няма да остане сама и самотна.
    Духовно е твоето богатство, Ники!
    Щастлив
  • "Бравата си изхвърлих вънка - душата ми е без врата."

    Хубаво попадение, Никола. Да отвориш душата си за всички означава откритост и липса на подлост и задкулисие. А в днешно време демонстрациите са точно в обратна посока. Поздрав за актуалната тема!
Предложения
: ??:??