Съдбата на душата
Ей, хора! Картичка ще пратя!
Елате в моята душа!
Ще ви посрещна и изпратя
и без да мисля, че греша.
Широко съм скроен за всички
и няма мои, няма твой.
Харесвам дворните тревички,
цветята ми да са от сой.
Че място имам аз за всички
в душата ми - голям салон.
Гнездо за влюбените птички,
които търсят тук подслон.
Бравата си изхвърлих вънка -
душата ми е без врата.
И всеки влиза в мен без спънка
на сянка в топлите лета.
Една душа от мен остава
и тя в живота се радвà.
Сега на Господ тя пристава
и сменя своята съдба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
