16 авг. 2021 г., 15:31

Съдрани дрипи 

  Поэзия
392 0 0
Едва, едва пристъпвам напред,
уплашена като детенце в мрака.
Страховито е всичко навред.
Никой, никъде не ме чака...
Съдрани са старите дрипи
от грешки, обиди и клетви...
Сълзите ми до една са изпити
заради хилядите дадени жертви.
Колкото ме обичаха - толкова се отричаха,
колкото ме любиха - толкова ме погубиха,
колкото ме защитаваха - два пъти повече унижаваха,
колкото в любов ми се клеха - толкова с омраза ме проклеха! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Natalie Все права защищены

Предложения
: ??:??