Съдрани дрипи

Poesía

619 0 0

Едва, едва пристъпвам напред,
уплашена като детенце в мрака.
Страховито е всичко навред.
Никой, никъде не ме чака...

Съдрани са старите дрипи
от грешки, обиди и клетви...
Сълзите ми до една са изпити
заради хилядите дадени жертви.

Колкото ме обичаха - толкова се отричаха,
колкото ме любиха - толкова ме погубиха,
колкото ме защитаваха - два пъти повече унижаваха,
колкото в любов ми се клеха - толкова с омраза ме проклеха!

Нямам сили вече
да обичам силно хората.
Последният и дрипата завлече,
остави ме сама с болката...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0