Съизмерване
“....защото можеш да стъпиш върху Евангелието,
за да стигнеш Хляба, но не можеш да
стъпиш върху Хляба, за да стигнеш
Евангелието.“
Николай Христов (Баткото)
О, спестете си думите! Знам ви отдавна аршина,
с който мерите всички човеци на низши и свои.
На куршуми и погледи – срамна, убийствена стигма
съм обръгнала вече. И няма какво да говорим.
Не дораснах до вас. Нито връх изкатерих заветен.
Отвърнете си погледа – мравка съм – драпам по стръмното.
Кални нокти съм, прах по потта, груби длани, нацепени.
Ровя стръвно Пръстта на Всевишния – аз – простосмъртната.
И защото сте чисти по плът и душа, затова ли
изтърбушихте църквите, чак се протриха иконите.
От потребност ли някаква? Или и в делник, и празник
да си мерите стълбите с Господ – кой по е нагоре?
Мойте църкви са Ниви, под купол небе. А житата –
златни свещи – горят. Всяка бучка Земя е икона.
Щом засвети в зелено, щом плод ѝ завърже душата,
аз подобно на Бог ѝ се кланям – корен по корен.
Не на мене дължите... Той, Господ, дано ви прости –
да се бяхте смирено поне по веднъж преклонили
пред Храма на Ноктите кални на свойте отци,
дето с къртовски труд от Пръстта са ви “порастили“.
Но е низка Пръстта. А пък вие – до възбог възвишени.
Тъй надменно над плодния празният клас извисява се.
Тая щедра Земя не ни пита кой важен, кой низши,
а по равно налива за всеки по къшей от Хляба си.
И съм толкоз нищожна – прашинка пред Него. Червена.
Като капчица кръв – за човешка греховност курбана.
Сътворил ни от кал, Господ само по нея ни мери –
аз съм Хляба в ръцете Му, вие сте всичко останало.
––––
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светла Илиева Все права защищены
