Съизмерване
“....защото можеш да стъпиш върху Евангелието,
за да стигнеш Хляба, но не можеш да
стъпиш върху Хляба, за да стигнеш
Евангелието.“
Николай Христов (Баткото)
О, спестете си думите! Знам ви отдавна аршина,
с който мерите всички човеци на низши и свои.
На куршуми и погледи – срамна, убийствена стигма
съм обръгнала вече. И няма какво да говорим.
Не дораснах до вас. Нито връх изкатерих заветен.
Отвърнете си погледа – мравка съм – драпам по стръмното.
Кални нокти съм, прах по потта, груби длани, нацепени.
Ровя стръвно Пръстта на Всевишния – аз – простосмъртната.
И защото сте чисти по плът и душа, затова ли
изтърбушихте църквите, чак се протриха иконите.
От потребност ли някаква? Или и в делник, и празник
да си мерите стълбите с Господ – кой по е нагоре?
Мойте църкви са Ниви, под купол небе. А житата –
златни свещи – горят. Всяка бучка Земя е икона.
Щом засвети в зелено, щом плод ѝ завърже душата,
аз подобно на Бог ѝ се кланям – корен по корен.
Не на мене дължите... Той, Господ, дано ви прости –
да се бяхте смирено поне по веднъж преклонили
пред Храма на Ноктите кални на свойте отци,
дето с къртовски труд от Пръстта са ви “порастили“.
Но е низка Пръстта. А пък вие – до възбог възвишени.
Тъй надменно над плодния празният клас извисява се.
Тая щедра Земя не ни пита кой важен, кой низши,
а по равно налива за всеки по къшей от Хляба си.
И съм толкоз нищожна – прашинка пред Него. Червена.
Като капчица кръв – за човешка греховност курбана.
Сътворил ни от кал, Господ само по нея ни мери –
аз съм Хляба в ръцете Му, вие сте всичко останало.
––––
© Светла Илиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви, Светле и Миночка!! Истините трябва да се казват, не да се премълчават!!
-
Изживяването е несравнимо при прочита и мислити които изплуват.Истините в него са като шамар!Невероятно е!Успех и занапред!
-
Адашче,твоите стихове са като гилотина. Направо ме съсичат и ме оставят без дъх...и се отнасям...
Благодаря за изживяването -
Това е целта – да се замислиш! )) Благодаря!!
-
Поздрав за силния стих,но ме накара да се замисля ,дали "християнин" винаги е тъждествено на "добър човек", както и ,за да си добър човек необходимо ли е да си християнин и пр. и пр.!?
-
Благодаря, мила!!
-
За мен това е най-силното и въздействащо стихотворение, което съм чела от теб! Адмирации- с възхищение, Светле!
-
Аз често си мисля, че моето е по-скоро антипоезия. Как ми се иска поне веднъж да мога да напиша нещо, подобно на твоите стихове, Ели – преливащи от обич, мъдрост и красота...
Благодаря, че ме навестяваш! Чест е за мен!! -
Много патос и гняв има тук – обосновани и убедително поднесени.
Силна поезия твориш, Светла.
Поздравления! -
Благодаря сърдечно!!
-
Отдавна не съм чела толкова силна творба! Перфектна !!!
-
Не си ме засегнала, Мария. Само че аз не познавам светите писания като теб и ми е трудно да коментирам. Но това, което си споменала за злото, ме размисли - кое ни прави истински смирени, разбираме ли саможертвата на Христос, и как да различаваме кое е зло и кое добро... Ей такива работи...Предполагам всичко е въпрос и на ценностна система, а вероятно и на още много фактори..
-
Светла, извинявай, ако съм те засегнала по някакъв начин, не това е била целта ми. Исках да кажа, че ако следваме Христос, трябва да се смирим изцяло, без остатък. Злото само се преструва, че иска да ни смири и затова ни смалява, то се храни от нашата нищожност и се раздува. Малкото зло е също толкова опасно, особено ако е многобройно. То ограничава другите, но самото то не търпи никакви граници. И, колкото и парадоксално да звучи, единственото, от което се страхува, е голямото - голямата любов, голямата саможертва, голямото състрадание. Ако не е готово самото то да се ограничи и да допусне и най-малкият остатък от зло да изчезне у нас напълно, значи можеш да си сигурна какво е. Съгласна съм, че животът е над всичко и за да бъде спасен, е нужна саможертва - Христос ни е показал пътя. Но злото не спи, щом някой започне да проумява, пуска мъгла, отклонява ни, мъти водата. Само и само да се съхрани.
-
Точна така, точната дума е НИКОЙ !!! Стиха не е писан случайно, знаеш, при мен случайни неща няма. И съм го писала три години, за да намеря точната дума, точната емоция, за да приЗемя онези с “високите“ постове, дето се мислят за богоизбрани и дето забравиха как родителите им копаеха Пръстта, за да ги “изучат“!! Както казваше един приятел – на такива им се купува един чифт цървули и им се закача над вратата, да им напомня откъде са излезли!! Жалкото е, че са много!!
-
Мойте църкви са Ниви, под купол небе. А житата –
златни свещи – горят. Всяка бучка Земя е икона.
Щом засвети в зелено, щом плод ѝ завърже душата,
аз подобно на Бог ѝ се кланям – корен по корен.
Не на мене дължите... Той, Господ, дано ви прости –
да се бяхте смирено поне по веднъж преклонили
пред Храма на Ноктите кални на свойте отци,
дето с къртовски труд от Пръстта са ви “порастили“
Светле,
Много, ама наистина не знам колко пъти го прочетох, колко пъти вниквах във всяка думичка...Не знам какво да кажа- тука всичко е речено. Щото никой не е по-висок от хляба! Поклон пред таланта ти, поклон и пред ума ти! Туй то! Зем -
Описано е много точно в Библията и Евангелията, в писанията на Светите отци и се усеща със сърцето на искрено вярващия. Зависи само кой как ги чете, знаеш.
-
Ох, Мария, уцели ме по болното място! Кой всъщност знае какво е добър християнин, кой?....
Благодаря, мила!! -
Чудесно лекарство против гордостта. Но когато постигнем смирението и се почувстваме малки и нищожни, злото ни отрупва с фанфари и фойерверки и пак попадаме в плен на гордостта - този път колко сме смирени. Не е лесно да си добър християнин. Поздравления.
-
Благодаря, Светле, Слави!!
Ще ми се да знам, че стихото е въздействало по същия начин и на тези, на които е “посветен“, да ги приземи и да им напомни колко “голям“ всъщност е човек.
Христос Воскресе, Приятели!! -
Много силно и въздействащо!
-
Нямам думи...
Сила голяма си... -
Мила Стенли! Щеше ми се да можех поне наполовина да пиша добре колкото теб. Но.... ако поет от твоя ранг ме е удостоил с вниманието си, значи все пак си е струвало усилието. Благодаря сърдечно!!
-
С възхита и тук, Светле!
-
Благодаря, момичета!!
-
Много силно,Светле!...Поздравления!В любими.
-
Огън си, Светле!
-
Зем, Приятелю, ти винаги превръщаш присъствието си на страничката ми в празник! Чест е и за мен, че те имам! Светли и топли Празници и за теб и цялата ти фамилия!! ))
Роси, Венци, благодаря за комплиментите!! )) -
Браво и от мен!
-
Ти от ден на ден все повече растеш бе момиче! Тук ще се спирам не знам още колко да го чета...щото аз знам! Знам, че и ти знаеш! Силна си и дай Боже да си все така, щото ме праниш щастлив че и аз прашинка съм дал за тая ти сила! Светли Великденски празници, Мир и Любов! Зем.
-
Силно, много силно стихотворение. Аплодисменти!
-
Благодаря, че сте тук, Момичета!!
-
"Мойте църкви са Ниви, под купол небе. А житата –
златни свещи – горят. Всяка бучка Земя е икона."
Много, много ми хареса! -
Прекрасен стих, удоволствие си!
-
Покланям се на това Коренче златнодумно.
И на буцата пръст. На житата.
И не се моля на всички икони.
Де тъпан се думне.
Там нейде из Добруджа е душата ми.
Сиско... ♥ -
Благодаря ви, хора, за споделянето!!
Керчо, що си задаваш риторични въпроси? )) -
Страхотно е, Светле - силно и болезнено някак... Възхищавам ти се.
-
Уау! Попиля ме! На една вълна сме.
-
Някой много те е ядосал, Светлушко! Не се променяй! Ама, чакай да те питам аз - ти от коричката ли си или от средичката? Май си от коричката, щото си корава душа...
Усмихни се! -
Леле, отвя ме бе, човече!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
